Човекът-камбана

Не съм първата, която пише за дядо Добри. Няма и да съм последната. Гледала бях репортажи за тоя старец и преди. Чела бях и статии. Но днес попаднах на част от старо предаване на Карбовски.

Гледам този 8 минутен откъс от „Отечествен фронт” и вътре в мен някакви пластове се разместват. „Искам да го снимам!” – е първата ми мисъл за дядо Добри. Егоистичната ми нагласа се радва на предполагаемите „велики” портретни снимки, които бих направила на стареца (с новия си обектив разбира се). Продължавам да гледам и идеята за снимане изчезва. На нейно място се настанява необяснима и много силна тъга. Дори очите ми се насълзяват. (Но не позволявам на никакви сълзи да се търкалят, че видиш ли – я ми размазали спиралата, я оставили вертикални следи по напудрените ми бузи.) „Ох, каква съм глупачка” – си помислям и вече не искам да „ползвам” човека за фотомодел. А да си поговоря с него. „Какво ли бих го попитала? Какво ли би ми отговорил...? Дали да не пАлна колата в събота и да отскоча до Байлово?"

Доглеждам откъса от предаването до край и вече нито искам да го снимам, нито да си говоря с него. Не защото не го харесвам или защото не одобрявам това, което прави. Просто безумно ме е срам. Замислям се и усещам пластовете отвътре. Движат се. В ума ми бушуват мисли, в душата ми е истинска буря. Впечатленията ми? Всякакви... 

Дядо Добри бил най-големият дарител на храм-паметника „Св. Александър Невски”. Всеки ден стои на прага на храма, протегнал ръка, в очакване. Очаква човешките сърца да се разпукат, да се съкрушат и да отделят от многото си за да дадат малко. Представяш ли си? Преглътнал е всичко дето може да се преглъща, смирил се е до земята (само че отвътре) и протяга ръка... И не, дядо Добри не обяснява каква е каузата му. Не е написал на картон защо събира пари. (може би се чувства отговорен само пред Господа). Нито пък е впрегнал някого да му направи FB страница и да организира кампания. Ежедневно седи пред храма, събира пари и ги дарява. Всичките! Не част, не процент! Не оставя за себе си или за транспортни разходи. Дава всичко.

Но по-силно от това ме впечатли чистата вяра на дядо Добри! Вяра в живия Бог, в Господа. Прозрачна, без обяснения, презентации, украси и драперии, без излишности. Вярата, която говори, в смирение. Вярата, че има надежда за спасение на неспасените, че страната ни има добро бъдеще ако се обърне към Господа, че дяволът няма власт над нас, ако го изгоним от главите си... Простички неща, които обаче зависят от нас.

Разбирате ли?! Основното, което дядо Добри прави НЕ Е, че събира пари. Основното е ВЯРАТА МУ в Бога. И убеждението, че ако има храмове, това ще напомня на хората за Бога!!! И хората НАЙ-СЕТНЕ ще се обърнат към Създателя си и най-сетне ще потърсят Неговата милост.

Дядо Добри не е добър старец. Той е човекът-камбана. Той е толкова добър, колкото добра е и камбаната на всяка църква. Защото дядо Добри просто прави това, което правят и камбаните – привлича вниманието на хората към Бога.