Петък е. Пак. Час преди края на работната седмица, седя под климатика и се моля някой да не нахълта в стаята ми. (При нас често изникват "спешни" задачки в 5... в петък).
Нетърпелива съм, защото днешната ми "кука" е ясна от сутринта! Не, ясна е дори отпреди няколко месеца... (Както писах миналия петък, "куките" са онеи нещица, които ти внасят свежинка в края на седмицата и те измъкват от плаващите пясъци на стреса...)
Та, тазседмичната е особено приятна! Заминавам за Виена!!! Само за уикенда, но и това е много! Заминаванията винаги са предшествани от онова гъделичкащо чувство и приятно очакване на неизвестно, но хубаво приключение. Абсолютно в реда на нещата е в нощта преди заминаване да не спиш (къде от вълнение, къде заради неприготвения багаж).
В последните 5 години "узрях" за пъешествията и очичките ми се отвориха широко. Вече не пропускам възможност за събиране на нови впечатления, защото знам, че всяко пътуване може да е последно :) (Всичко се случва ;)).
Земните пътешествия са ясни, дестинациите също. Но едно друго пътуване очаквам с голямо вълнение. Пътуването към небето! Споко, няма да се самоубивам или да се хвърлям под влака :) Просто знам, че ще дойде ден, в който земният живот ще приключи. Но след това ще започне небесният! И тогава "уикендът" ще бъде вечност.
Весел уикенд!
П.С. Може да изпратя снимка от Пратера :) А може и да нямам време...
